Sign in with Facebook
Петър Стойков's Reviews > Богатството на народите
Богатството на народите
by
by
Тази книга е ГОЛЯМА не защото ще получите кой-знае колко много икономически познания от Адам Смит. Така или иначе, ако разбирате от икономика, нищо ново няма да видите в нея, а ако не разбирате - едва ли ще се хванете да четете над 1000 странична книга от 18 век.
"Богатството на народите" е важна книга заради простия език и елементарните примери, с които борави, за да покаже икономическите отношения и принципите, които те следват, като нещо съвсем делнично, нормално, житейско.
За болшинството хора, даже за много от завършилите икономика, самата икономика и икономическите отношения са нещо изключително сложно, пълно с графики, формули и други али-бали и те по никакъв начин не могат да свържат цялата тая какафония с това, което става в реалния живот и държавната политика. И именно заради това неразбиране на даже елементарни неща, се раждат идейни малформации като социализъм, антиблобализъм и др. опити да се "поправи икономиката".
Защото болшинството хора като чуят "пазарна икономика" не разбират, че тя не е нещо сложно, някаква измислица, "създадена за да се потискат бедните" или нещо такова - а просто нормалният начин на съществуване и функциониране на човешкото общество, в което всеки отделен човек има максималната свобода да избира какво да купи и какво да произвежда, на кого да даде парите си и как да ги харчи. Че не е наложена "от горе", та да бъде поправяна с политики, а ��два от долу, от обикновения начин на отношение на хората едни към други, от изборът, който всеки човек прави всеки ден за това какъв хляб да си купи, примерно.
Точно това постига Адам Смит и затова книгата му е гениална за мен. Не защото е поставил основите на икономическата наука (макар безспорно да го е направил). Книгата му е ценна тук и сега, защото той отлично описва малките хора, с техните делнични, малки желания и стремежи, които заедно, но всеки за себе си, изграждат развиващия се свободен свят.
"It is not from the benevolence of the butcher, the brewer, or the baker that we expect our dinner, but from their regard to their own interest. We address ourselves, not to their humanity but to their self-love, and never talk to them of our own necessities but of their advantages."
"Богатството на народите" е важна книга заради простия език и елементарните примери, с които борави, за да покаже икономическите отношения и принципите, които те следват, като нещо съвсем делнично, нормално, житейско.
За болшинството хора, даже за много от завършилите икономика, самата икономика и икономическите отношения са нещо изключително сложно, пълно с графики, формули и други али-бали и те по никакъв начин не могат да свържат цялата тая какафония с това, което става в реалния живот и държавната политика. И именно заради това неразбиране на даже елементарни неща, се раждат идейни малформации като социализъм, антиблобализъм и др. опити да се "поправи икономиката".
Защото болшинството хора като чуят "пазарна икономика" не разбират, че тя не е нещо сложно, някаква измислица, "създадена за да се потискат бедните" или нещо такова - а просто нормалният начин на съществуване и функциониране на човешкото общество, в което всеки отделен човек има максималната свобода да избира какво да купи и какво да произвежда, на кого да даде парите си и как да ги харчи. Че не е наложена "от горе", та да бъде поправяна с политики, а ��два от долу, от обикновения начин на отношение на хората едни към други, от изборът, който всеки човек прави всеки ден за това какъв хляб да си купи, примерно.
Точно това постига Адам Смит и затова книгата му е гениална за мен. Не защото е поставил основите на икономическата наука (макар безспорно да го е направил). Книгата му е ценна тук и сега, защото той отлично описва малките хора, с техните делнични, малки желания и стремежи, които заедно, но всеки за себе си, изграждат развиващия се свободен свят.
"It is not from the benevolence of the butcher, the brewer, or the baker that we expect our dinner, but from their regard to their own interest. We address ourselves, not to their humanity but to their self-love, and never talk to them of our own necessities but of their advantages."
Sign into Goodreads to see if any of your friends have read
Богатството на народите.
Sign In »
Reading Progress
January 23, 2010
–
Started Reading
January 23, 2010
– Shelved
February 8, 2010
–
Finished Reading
Comments Showing 1-5 of 5 (5 new)
date
newest »
newest »
Да прочета на хартия 1000 страници английски от 18 в. ще ми дойде множко, особено като имаме пред вид стила на писане на А.Смит, с безкрайните му обяснения на едно и също нещо :)
Нито пък и аз, да бъдем честни. Но така си раздвижваш мозъка.
Наистина неговия староанглийски, със типичните завъртяно сложни изречения е малко труден хем за четене, хем за следене на мисълта.Но пък наскоро намерих книгата, да, цялата книга от 5 части в електронни формати на http://4eti.me и препоръчвам на всички да я прочете и на български!
Цитати, които ме грабнаха:
"Трудът – това трябва винаги да се помни, – а не дадена стока или група от стоки, е действителното мерило на стойността както на среброто, така и на всички други стоки."
"Потреблението е единствената цел на всяко производство и интересите на производителя трябва да се вземат под внимание само дотолкова, доколкото могат да служат на интересите на потребителя. Тази максима е толкова очевидна, че би било глупаво да се опитваме да я доказваме. Но при търговската система интересите на потребителя почти постоянно се принасят в жертва на интересите на производителя и тази система, изглежда, смята производството, а не потреблението за крайната цел на всяка промишлена дейност и всяка търговия"
"Стойността на парите е пропорционална на количеството предмети от първа необходимост, които могат да се купят с тях. Стойността на предметите от първа необходимост съвсем не зависи от количеството пари, което може да се получи за тях."
Издадено от Партиздат през 1983-та година. Виж ти.
имай предвид, че българският превод е доста свободен и е премахнал някои от "грапавините", но и от особеностите на оригинала. Вярно е, че преводът на български от средата на 20 век от английски от средата на 18 век малко или много трябва да е по-свободен, но аз лично предпочитам да чета оригинала.